Соларни панели по блокове от панели – това вече е честа гледка в столицата

Нерядко соларите са наредени в интересни комбинации, но на други места пък собствениците на апартаментите са се постарали освен красиво, да е и изгодно.

Показателен пример е балкон на последен етаж в панелен блок в столицата, където малка соларна инсталация подпомага разходите на домакинството. Това поставя въпроса доколко е лесно и законово допустимо поставянето на фотоволтаици в градска среда.

Разрешителен режим

Монтирането на слънчеви съоръжения в сгради – етажна собственост, е регламентирано в няколко нормативни акта. Основният е Законът за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 186, изграждането на нови инсталации в общи части изисква писмено съгласие от поне 50% от съсобствениците или решение на общото събрание, прието с мнозинство над половината идеални части.

Допълнително, Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) задължава собствениците да не извършват промени, които могат да увредят фасадата, конструкцията или безопасността на сградата. Това включва и ограничения при поставяне на панели върху общи части.

Какво представляват енергийните общности

Енергийните общности обединяват граждани, фирми или местни власти, които съвместно произвеждат и използват енергия. В Европа най-често става дума за соларни инсталации в градски условия, но съществуват и други форми – например вятърни или отоплителни кооперативи.

Участието е доброволно, а основната цел не е максимална печалба, а устойчивост, по-ниски разходи и екологичен ефект. Финансовата възвръщаемост обикновено е умерена. Например, при модел от столичния район „Витоша“ се предвижда около 10-годишен период за възвръщане на инвестицията с приблизително 50% надбавка.

Законодателни ограничения

Въпреки наличието на отделни успешни инициативи в градове като Габрово, Бургас и София, българската нормативна рамка все още създава затруднения. Основен проблем е, че произведената енергия не може свободно да се споделя между членовете на една общност за лично потребление. Това на практика принуждава производителите да продават енергията, вместо да я използват вътрешно.

Липса на стимули и сложни процедури

Друг съществен недостатък е отсъствието на достатъчно стимули за развитие на такива проекти. В контекста на европейските политики за зелена енергия, България изостава в създаването на реални облекчения за гражданите. За разлика от мерките за насърчаване на електромобилите, аналогични инициативи за енергийни общности почти липсват.

Освен това процедурите по програмите за фотоволтаици често са сложни и административно натоварващи, което допълнително ограничава интереса.

Оценката на Европейската сметна палата

В доклад №10/2026 „Енергийни общности – все още нереализиран потенциал“ се посочва, че ЕС има амбицията гражданите да осигуряват значителна част от енергията от възобновяеми източници. На практика обаче напредъкът е ограничен – до началото на 2025 г. са постигнати едва около 27% от поставените цели.

Сред основните проблеми са липсата на ясни дефиниции, недостатъчна подкрепа от държавите членки и отсъствие на ефективни стимули – включително за съхранение на енергия и облекчаване на електропреносните мрежи.

Прогнозите показват, че дори до 2030 г. делът на енергийните общности в производството на слънчева и вятърна енергия ще остане сравнително нисък – значително под първоначално очакваните нива.

Позицията на България

Според същия доклад България се нарежда сред страните с най-слаб напредък в развитието на енергийни общности. Докато държави като Дания достигат над 80% покритие на общините с такива инициативи, у нас този дял е под 1%.

Някои страни дори все още нямат нито една създадена енергийна общност, но въпреки това България остава значително назад спрямо средното европейско ниво.

Заключение

Докладът на Европейската сметна палата излиза на фона на нарастващи цени на енергията и подчертава потенциала на енергийните общности като инструмент за намаляване на разходите за домакинствата и малкия бизнес. За да се реализира този потенциал обаче, са необходими по-ясни правила, по-малко административни бариери и реални стимули на национално ниво.