| 267

Къде се корени проблемът с енергийната ефективност на сградите у нас

Къде се корени проблемът с енергийната ефективност на сградите у нас

#саниране

Вече няма да е достатъчно да се строят по-екологични сгради, а вече съществуващите също трябва да бъдат обновени.

Темповете за саниране на стари сгради в Европейския съюз е много под очакванията  - едва 1 % и 1.5 % всяка година, но за да се постигне енергийният преход процентът трябва да е поне три пъти по-висок.

Европейският парламент подкрепи Директивата за енергийните характеристики на сградите. Това е същинска промяна за собствениците на имоти, което означава, че всяка сграда трябва да бъде реновирана най-късно до 2033 година, без значение дали е обществена или частна, жилищна или нежилищна, отдадена под наем или не.

Водещият докладчик, евродепутатът от групата на Зелените Кирън Къф заяви в ЕП, че гласът „за“ директивата е възможност да бъдат подкрепени по-ниските сметки за енергия, борбата с енергийната бедност и създаването на хиляди висококачествени работни места в цяла Европа:

“Сградите допринасят за 36 % от емисиите на парникови газове в ЕС, а почти три от всеки четири сгради са енергийно неефективни, така че справянето със сградите е важна стъпка за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Директивата за енергийни характеристики на сградите ще модернизира сградния фонд на Европа, като определи така наречените "минимални стандарти за енергийните характеристики “, които изискват сградите, които губят най-много енергия, постепенно да бъдат обновявани. Те трябва да гарантират, че техните национални планове за саниране на сгради са достатъчно финансирани и за тази цел трябва да черпят от фондовете на ЕС. Тази финансова подкрепа трябва да даде приоритет на уязвимите домакинства. В тяхна подкрепа са включени мерки за финансиране и информационни услуги като обслужване на едно гише и социални гаранции“.

Един от най-спорните текстове, а именно забраната за продажба на нови котли на изкопаеми горива, не е част вече от Директивата за енергийните характеристики на сградите, но от страните членки ще се изисква да формулират стратегии за премахване на изкопаеми горива от отоплението като част от националните планове за обновяване на сградите, за да постигнат своите климатични цели до 2040 година с пътна карта за трансформиране на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 година.

Европейската комисия вижда отоплението с термопомпи като най-добрият вариант, а електрификацията като пътят, който Европа трябва да извърви по отношение на декарбонизацията на топлинния сектор. Повечето анализи в индустрията сочат, че електрическите термопомпи ще формират основата на бъдещата отоплителна система в Европа, но делът на инсталираните термопомпи в ЕС все още е малък, в сравнение с решенията за изкопаемите горива и цената все още е изключително висока, в сравнение с приложенията на въглища, нефт и природен газ.

В България също бавно навлиза инсталирането на термопомпи, макар и висока обаче, инвестицията се връща бързо на домакинствата.

Има интерес от няколко години по-активно. Първо, защото няколко фирми пуснаха термопомпи по-нисък клас и са малко по-достъпни. Те са много ефективни, но за по-големи жилища. Тъй като инвестицията е голяма, например едно двустайно жилище, вложението може да стигне до 20 хиляди лева, в зависимост от желанието на клиента – какво да се монтира към термопомпата и по какъв начин, дали ще е с подово отопление, дали ще е с климатици, дали ще е с радиатори, дали ще има бойлер към нея. Предимно термопомпи се монтират в къщи, там инвестицията си заслужава.

Електрическата термопомпа обаче няма да работи ефективно в сграда, която не е добре изолирана. Ако дограмата е лоша, ако апартаментът е външен, ветровит, ако съседните апартаменти не се отопляват, ще има топлозагуби.

Директивата за енергийните характеристики на сградите дава изключителна гъвкавост на страните-членки на ЕС, в това число и България, да определят стандартите, но ще изисква от тях да подготвят Национални планове за действие до 2025 година. Така цялата отговорност за изпълнението на новите правила ще падне върху правителствата – те ще определят кои сгради са с най-ниски енергийни характеристики и кои да бъдат приоритетно обновени.

Актуализираната Директива за енергийните характеристики сварва страната ни в сложна ситуация: след края на програмата за безплатното саниране, с бум на жалби заради отхвърлени проекти за 100-процентово грантово финансиране, масово недоволство сред граждани и местна власт. Например, граждани в Сливен се редяха повече от 24 часа на опашка, за да се доберат до последната възможност за безплатно саниране: 

"От неделя от 3 часа има списък", "от 5 часа съм на опашката", "32 номер съм, имам надежда", "надявам се да се случат нещата, затова съм тук", "трябва да си спазят обещанието", "разочарованието е голямо".
А други граждани с подадени документи още чакат, като в Габрово:

“Хубаво е да се санира, блокът да придобие друг вид. Отвънка вече се лющи, пада мазилка, поостаряло вече. И дограмата, стълбището, покрива го правихме, ама кръпки – и той е за подновяване.“

“Много положителни неща има в санирането, а пък трябва да се напрегнем.“

Недоволството не е изненада, предвид огромния интерес към програмата – над 3000 подадени предложения за над 4 млрд. лв. В същото време бяха одобрени едва 756 многофамилни жилищни сгради за малко над 1.1. млрд.лв.

Редица кметове, както на големи, така и на малки общини, изпратиха протестни писма до регионалното министерство, в които изразяват съмнения в истинността на енергийните обследвания и виждат финансов дисбаланс между общините. Кметът на община Стралджа Атанас Киров дори обяви, че ще търси решение на казуса със санирането на жилищни блокове в съда:

“Попарени сме, викам, тук ще вземем толкова точки, смятаме и мислим, че има най-голям шанс. В един момент се оказа, че не взимаме нищо, а пък другите, които въобще не очаквахме да вземат, взеха. И това не мога да го разбера, ще се обърнем към съда.“

Кметът на друга община – Болярово, Христо Христов, в която нито едно одобрено предложение за саниране няма, също е недоволен:

“Има подобни на нашата община, получиха няколко блока, а някои нито един. Според мен оценката е субективна и може би е въпрос на лобизъм или някоя друга дейност, която е свършена.“

В момента вече има ново набиране на проекти за енергийно обновяване, но вече с 20 % финансово участие на живеещите в блока. За новите проекти със съфинансиране са осигурени 256 млн. лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Кандидатите обаче не са много и МРРБ вече втори път удължава срока за подаване на проекти.

На фона на тази напрегната картина какви са перспективите пред България с предвидените стандарти?

Новите изисквания по актуализираната директива за минимални стандарти за енергийните характеристики няма да представляват проблем за нежилищните сгради и за новопостроените сгради, където темповете на строителство са много активни и пазарът бързо ще отговори на новите изискванията, смята Цвета Наньова – експерт по енергийна ефективност. В интервю за БНР тя отчита, че проблемът се корени в съществуващия частен жилищен фонд, който у нас е 97 %, като 93 % от него не отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност:

“Основният проблем си остава съществуващият жилищен фонд. Лоша шега изигра програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради със 100-те процента грант, доколкото собствениците свикнаха с мисълта, че ангажиментът за обновяване  не е на тях като собственици, а на държавата, на общината, на публичните институции и за съжаление, трудно ще бъде вече връщането в по-нормалната практика държавата да подпомага и то най-вече тези, които наистина не могат, за да могат да се случи обновяване в по-широки мащаби. Защото, съгласете се, няма много логика за това целокупните данъкоплатци, българи и европейци, да заплащат обновяването на 100 % на една много малка група щастливци. Видяхме какво беше разочарованието и какви са все още емоциите покрай кандидатстването за безплатното саниране. Но в бъдеще ще се приложат тези подходи по новата директива, именно финансова подкрепа най-вече за тези, които действително не могат сами да го направят, за енергийно бедните, за да могат да осигурят самоучастие, като в тази директива се акцентира върху енергийната бедност. Ние знаем, че у нас наскоро беше приета дефиницията за енергийна бедност, но за съжаление, тази дефиниция за момента е само на хартия. Друга важна насока на политиките, които се очаква тепърва да развие българското правителство, е обслужване на едно гише, т.е. гражданите да получат професионална помощ за сметка на публичния  ресурс, за да могат да направят организацията.“

Какви са, обаче, основните пропуски на държавата в изпълнение на стандартите на енергийна ефективност:

“Ние нямаме, за съжаление, постоянно действаща програма за обновяване на жилищния сграден фонд. Имаме периодични инициативи със 100 процента финансиране на този фонд, като досега за последните 10 години с публичния ресурс, който винаги е ограничен, са обновени едва 4 % от съществуващия сграден фонд. Има необходимост да има една постоянно действаща програма, с постоянна подкрепа от публичния ресурс - това е фокусът, защото не е необходимо да ги убеждаваме хората. Те отдавна са разбрали, че най-евтината енергия е спестената енергия. Затова свидетелства и статистиката от последното преброяване – само за последните 10 години в България над 50 % от собствениците са сменили дограмата си с енергоефективна.“

Какви проблеми се разкриват пред страната ни на фона на изискванията за активна политика в посока енергийна ефективност?

“Ще стане страшно с изпълнението на всичките тези програми, защото Планът за възстановяване и устойчивост трябваше да се изпълнява в периода 2021-2026  - за пет години. Всичко се струпва и цялостното изпълнение на програмите по Плана за възстановяване и устойчивост ще трябва да бъде изпълнено в рамките на година и половина, максимум две. Има паралелно с това инвестиция над 1 млрд. лева за общински проекти, които са също със срок на изпълнение до 2026 година. Строителният сектор е изказвал големи притеснения за липсата на кадри, така че трудно ще влязат в необходимите срокове  за изпълнение и както знаем, най-вероятно ще е за сметка за качеството. Енергийните одитори, които са ограничен брой фирми, бяха поставени в същата ситуация. За три месеца те трябваше да направят 3 хиляди обследвания – не само за жилищни сгради, паралелно от това течаха и другите програми за публичните сгради. И очевидно, когато има такова бързане, се получават и повече грешки, но ако имаме такъв план и се знаят, както източниците на финансиране, така и времето, в което ще се развиват тези програми, нещата биха били оптимизирани. Това ще даде възможност за създаване на по-качествени кадри в инвестиционния процес, когато има някаква прогнозируемост поне в рамките на някакви 5-10 години напред.“


Автор: Иван Иванов
Източник: НЕТ ИНФО
Сайт: Източник