Кюстендил започва десет проекта за жилищно обновяване за над 10,4 млн. евро

#саниране #кюстендил

Община Кюстендил даде начало на десет проекта за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Общата стойност на инвестицията е 10 430 400,94 евро, а проектите се финансират по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027.

Началото на проектите беше представено на 24 август 2026 г. Предстои изпълнението на комплексни дейности, насочени към повишаване на енергийната ефективност, подобряване на техническото състояние на сградите и намаляване на разходите за енергия на домакинствата.

Кои жилищни сгради ще бъдат обновени?

В рамките на програмата ще бъдат изпълнени проекти за следните многофамилни жилищни сгради в Кюстендил:

1. ул. „Васил Левски“ №1, входове А и Б;
2. ул. „Цар Освободител“ №324, блок 119;
3. ул. „Йордан Йовков“ №1, №3 и №5 – блокове 1, 3 и 5;
4. ул. „Людмил Янков“ №31, входове А, Б, В и Г;
5. ж.к. „Бузлуджа“, блокове 102, 103 и 104;
6. ул. „Дрин“ №5;
7. ж.к. „Румена войвода“, блокове 1, 2 и 3;
8. ул. „Цар Освободител“ №229, блок 8;
9. бул. „Македония“ №24, блок 52;
10. ул. „Цар Освободител“ №240, 242, 244, 246 и 248.

Какви дейности са предвидени?

Проектите включват всички основни етапи, необходими за обновяването на жилищните сгради:

• технически обследвания на сградите;
• обследвания за енергийна ефективност;
• изготвяне на проектна документация;
• изпълнение на строително-монтажни работи;
• авторски и строителен надзор;
• контрол върху качеството и съответствието на извършените дейности.

Конкретните мерки за всяка сграда ще бъдат определени според резултатите от техническите и енергийните обследвания и одобрената проектна документация.

Какви резултати се очакват?

След приключването на строителните дейности се очаква сградите да постигнат по-висока енергийна ефективност и по-добри експлоатационни характеристики.

Основните очаквани резултати са:

• намаляване на крайното енергийно потребление;
• по-ниски разходи за отопление и охлаждане;
• подобряване на комфорта в жилищата;
• намаляване на емисиите на парникови газове;
• удължаване на експлоатационния живот на сградите;
• подобряване на техническото състояние на общите части;
• ограничаване на енергийната бедност.

Какъв е срокът за изпълнение?

Периодът за изпълнение на десетте проекта е 24 месеца – от 30 януари 2026 г. до 30 януари 2028 г.

В този срок трябва да бъдат извършени обследванията, проектирането, строителните дейности, надзорът и приемането на завършените обекти.

Какво трябва да направят домоуправителите?

Започването на подобни проекти изисква активна координация между общината, изпълнителите, строителния надзор, сдруженията на собствениците и живеещите в сградите.

Домоуправителите и управителните съвети е препоръчително да:

• изискат подробен график за предстоящите дейности;
• информират своевременно собствениците и обитателите;
• организират достъпа до общите части и помещенията, в които ще се работи;
• определят лице за постоянна връзка с изпълнителя и строителния надзор;
• заснемат състоянието на фасадите, покривите, общите части и засегнатите жилища преди започване на ремонта;
• документират писмено установените повреди, дефекти и отклонения;
• съхраняват графиците, протоколите, кореспонденцията и техническата документация;
• участват при огледите и приемането на извършените строително-монтажни работи;
• следят гаранционните срокове и реда за подаване на сигнали за дефекти.

Особено важно е съществуващите повреди да бъдат документирани със снимки преди откриването на строителната площадка. Това ще помогне да се установи дали евентуална щета е възникнала преди ремонта или по време на изпълнението му.

Какво следва?

Предстои Община Кюстендил да координира изпълнението на проектите с избраните изпълнители, строителния надзор и сдруженията на собствениците.

За домоуправителите основната задача ще бъде да поддържат постоянна комуникация със собствениците, да следят работните графици и да документират всички обстоятелства, свързани с изпълнението и приемането на строителните дейности.

Успешното завършване на проектите трябва да осигури по-ниски разходи за енергия, по-добри условия за живот и по-дълъг експлоатационен живот на обновените жилищни сгради.