| 270

Поредната предпазна мярка за асансьорите идва само няколко години след инвестициите в разговорни уредби

Поредната предпазна мярка за асансьорите идва само няколко години след инвестициите в разговорни уредби

#зуес #асансьор

Навигирането в българската нормативна среда често прилича на играта "Монополи", в която от време на време теглиш картонче "Шанс", но никога не знаеш предварително какво ще пише на него.

В реалния живот е и още по-неприятно, защото шансът винаги е за администрацията или някой бизнес, който през нея опитва да ти вземе парите.

В момента, дори и да не го знаят, собствениците на имоти в сгради с асансьори са изтеглили "Шанс" "Плати 500 лв. данък "асансьор". Българската агенция за метрологичен и технически надзор е отразила европейска наредба за безопасност, според която под кабината на всеки асансьор трябва да се монтира предпазен "щит".

Изводите от тази история може да са дори по-големи. През последните години този сектор се обръща често за помощ към държавата, най-вече за регулации, които да увеличат бизнеса им или допълнително държавно финансиране. Намаляването на нормалния пазар обаче създава за компаниите в този сектор изцяло нови рискове, като например да бъдат превзети от свързани с държавата рейдъри, както това се случи с "Изамет" - разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд.

За Ваня, която е домоуправител на вход в панелка в един от големите и "модерни" райони в София, разходът за предпазен щит на асансьора (средно между 250 и 500 лв.) не е голям. Апартаментите във входа, който тя управлява, са 24, което означава, че всеки от тях би дължал грубо по около 10-20 лв. допълнително. "Въпросът с новите изисквания не опира само до парите, а е и принципен. Само преди няколко години се наложи да плащаме за т.нар. разговорна уредба в кабината, а сега отново се оказва, че трябва да се правят подобрения. Това в интерес на хората ли се прави или в интерес на фирмите и изобщо не се ли престараваме с всички тези евроизисквания за сигурността, които така или иначе вероятно не се спазват", коментира Ваня (името й е променено).

От началото на 2024 г. всеки асансьор в жилищните сгради трябва да разполага с предпазен щит. Той се монтира под кабината и най-общо казано я удължава, като така предпазва хората от пропадане в шахтата в случаите, в които те са заседнали между етажите и решават (изключително рисково) сами да излязат от асансьора, вместо да изчакат специализирана помощ. За всички останали - например тези в публичните сгради, срокът е изтекъл на 31 декември 2018 г.

Сметката за отделните собственици апартаменти може и да не е голяма, но общата сума е впечатляваща. България всъщност е асансьорна сила - една от страните с най-много асансьори (на глава от населението) В СВЕТА - малко по-малко от лидера Испания и два пъти повече, отколкото например Германия. По сметки от преди 10 години те са около 120 хил. броя в цялата страна. Дори и да приемем, че бройката се е запазила същата (а тя по-скоро се е увеличила заради строителния бум от последните години), и вземем средна цена на сега изисквания "щит" от 350 лв., производителите и монтиращите щитове получават "шанс" за близо 44 млн. лв. единствено благодарение на тълкуванието на българската метрологична агенция.

Нещо ново, нещо старо, нещо от Брюксел

Падежът на този "данък" е сега, но всъщност той е наложен преди доста време. Разпоредбите са в сила от 2014 г., което означава, че всяка етажна собственост е имала почти 10 години, за да направи това. Един от проблемите в този сюжет е липсата на разяснителна кампания, в която да се обясни на домоуправители, касиери и изобщо - сдружения на етажната собственост, какво налага поредното асансьорно подобрение и защо то е важно.

Изискванията изцяло са насочени към асансьорите, които са пуснати на пазара в България преди влизането в сила на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (в сила от 03.08.2002 г.), която въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива 95/16/ЕО. Самата евродиректива е обща и в нея не се споменава за предпазен щит или удължаване на кабината, но се говори за "предпазно устройство", което да послужи за изпълнение на целите на директивата, а именно - повишаване на сигурността.

Щитът е част от пакет предложения (повече в карето) за повишаване на безопасността на асансьорите съгласно европейски стандарт БДС EN 81-80:2003, приет и в България, поясняват от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Макар част от предложенията да изглеждат съвсем нови, всъщност решението за приемането им е на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката след проведено обществено обсъждане в края на 2013 г.

Самите мерки, свързани с монтирането на предпазен щит под кабината на асансьора, са обнародвани в Държавен вестник (бр. 27) от 2014 г. Затова и гратисен период не е предвиден - определеният срок е достатъчно дълъг и няма да бъде удължен, пишат от ДАМТН до "Капитал". Проверки за това дали изискванията са спазени ще започнат още в началото на следващата година, а наказанието е глоба от 100 до 2000 лева.

Въпроси без отговор

От ДАМТН не разполагат с информация какъв процент от кабините в жилищните сгради вече имат монтиран щит. Казват обаче, че обикновено злополуките с асансьор, на който няма монтиран щит по кабината, възникват при "самоевакуиране" от заседнал асансьор. А при обследване на злополуките е установено, че пътниците не изчакват аварийната помощ - сами отварят кабинета, опитват се да скочат на етажната площадка, но попадат в шахтата на асансьора. За 2023 г. са известни две злополуки, като и двете са в София.

Първата от тях е в кв. "Левски Г", а другата - на ул. "Ал. Жендов". При обследване на втората е установено, че монтираният щит под кабината на асансьора не отговаря на нормативните изисквания и същият не изпълнява предназначението си. Защо - от ДАМТН, не поясняват. Проблемът със сигурността е комплексен, смята Николай Маринков, главен секретар на Българската асансьорна асоциация. "През годините се пускаха нови асансьори без такъв щит, което е абсолютно забранено. Разходът не е голям - в началото, преди около десетина години пресмятахме, че става въпрос за около 40 лв., сега да е станал 100, но и 200 лв. да е", коментира той за в. "Капитал". По думите му проблемът е комплексен. От едната страна са хората, които искат да си спестят този разход или по различни причини нямат възможност за него, а от другата са фирмите, които са склонни да работят на ръба на закона. Проблем обаче е и липсата на контрол от страна на ДАМТН.

Реално и фиктивно

"Преди 5-6 години бяха въведени сим карти за разговорните уредби - мога да ви уверя, че поне 50% от тях не работят или не са били монтирани. Ако те не са сложени в даден асансьор, сервизните фирми трябва да го спрат. Ако го спрат обаче, хората в етажната собственост може да си избират друга фирма, която да ги обслужва. Държавните инспектори също си затварят очите", казва Маринков и допълва: "България е с най-безобразния и опасен парк от асансьори. Ако например дойде инспектор от "TUV Германия" (лидер в независимите инспекционни услуги - бел. авт.), не съм сигурен, че ще иска да се качи в някой от тях." "В България дори не се знае колко точно са асансьорите, а това е работа на ДАМТН. Най-малкото когато даден асансьор се монтира или демонтира, при тях постъпват такива данни", обобщава той. Работи се обаче с информацията, че те са около 120 000.

Според председателя на управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация Иван Велков е нужна генерална стратегия, в която да се каже какво е нужно като разход за цялостната поддръжка на асансьорите и като организация. "Всичко се прави на парче и поддръжката не прави изключение. Затова и хората са объркани защо всяка година излиза нов разход, свързан с асансьорите. Няма нито информация за това какво предстои да се случи, няма информация и за това какви са предпоставките това да се случи", коментира той за "Капитал".

По думите му затова има голяма разлика в цените на имотите на поддържаните сгради, където всичко е изрядно, и на такива, които тепърва трябва да отговорят на определени изисквания. "Какво ще стане, когато срокът за монтиране на щитове изтече? Някой политически изкушен депутат ще предложи гратисен период, но дори и това да бъде прието, ние пак ще изпуснем срок, който сами сме си поставили", обобщи Иван Велков.

Колкото до самите щитове, справка на в. "Капитал" показа, че цените са около и над 200 лева, като според домоуправители може да достигнат и 500 лева. Разлика, която експерти обясняват с функционалностите на различните кабини и техните особености. Голяма част от асансьорните фирми обаче не са публикували стойностите на отделните си услуги и предлагат варианти за индивидуални оферти и запитвания. Затова и за Ваня разликата между 200 и 500 лв. не е проблем, а въпросът остава принципен - колко сигурен ще стане асансьорът с покупката на щит, ако липсва цялостен контрол в сектора, а част от проверките са фиктивни. И дали догодина няма да се окаже, че трябва да се плаща за друго, нищо че асансьорът, поне на книга, се обезопасява най-редовно.

Погледнато откъм асансьорните компании, използването на държавата за увеличаване на приходите им в краткосрочен план може и да носи някакви ползи, но както често става в такива случаи, това носи и рискове. Когато една компания започне да става зависима от държавата, става по-лесно тя да бъде превзета от свързани с държавата рейдъри. За този сектор най-видимият пример е "Изамет", която беше превзета от свързана с прокуратурата рейдърска група, използвайки спор между съдружниците в компанията.

По време на разследването на Антикорупционния фонд, което разкри тази история, един от героите в нея разказваше, че интересът към фирмата е и защото предстои ремонтът на асансьорите да се включи в "безплатното" саниране на блоковете. Бившият собственик на "Изамет" Илия Златанов разказва как издирваният сега Петьо Еврото твърдял, че "Пеевски иска заводите", защото предстои да дойдат "милиарди от ЕС" за асансьорите. Това се случва не само там - в разследване на "Капитал" преди време беше показан и класически случай на превземане на фирма за дезинфектанти. Изводът от всичко това е, че за държавната подкрепа и "безплатните пари" - като цяло за липсата на пазар, винаги се плаща и допълнителна цена.


Автор: Иван Иванов
Източник: КАПИТАЛ
Сайт: Източник